Детска Церебрална Парализа (ДЦП)

Детската Церебрална Парализа е увреждане на развиващия се мозък на новороденото. Засягат се в различна степен, различни сфери от дейността на мозъка, а именно координацията на движенията и позата на тялото, фината моторика, говора, интелекта, перцепцията, емоциите, което понякога се комбинира с епилепсия, слепота, глухота и други отклонения.

Според мястото на мозъчните увреди, парезите могат да обхващат едноименните крайници ръка и крак- /хемипарези/, двата долни крайника /долна пареза/ или и четирите крайника – квадрипареза или наричана още двойна хемиплегия. Последната е най-тежката форма на ДЦП. Освен мускулна слабост се наблюдава и повишен мускулен тонус в засегнатите крайници. Малкомозъчната форма се характеризира с координационни нарушения /в по-късен стадий/ и намален мускулен тонус /хипотония/ още в първите седмици след раждането.

Всички деца с церебрална парализа са с мозъчно увреждане, обаче не всички деца с мозъчни увреждания са с церебрална парализа.

Мозъчното увреждане, чиито симптоми отговарят на картината на ДЦП е свързано с нарушаване функциите на моторните центрове в мозъка. Локализацията на увреждането определя формите на заболяването и съответната частична или пълна загуба на функции. Децата с мозъчни увреди и съответните за тях липси на моторни функции често пъти вървят не диагностицирани много време след раждането. Въпреки че, увреждането се наблюдава в периода на раждането, проблема често пъти не се показва до момента, в който дейностите на детето не стигнат до неговото ниво.
Диагнозата ДЦП се поставя не по-рано от възрастта една година и шест месеца. Много деца с ДЦП имат вродена увреда на мозъка, което говори, че увредата съществува преди раждането и не е причинена от фактори по време на родилния процес. Не всички малформации могат да бъдат видени от лекаря, дори и при съвременните методи на диагностика. Когато диагнозата ДЦП се постави, родителите по някакъв начин често се чувстват виновни и се чудят дали те не са причинили това заболяване на детето си. Истина е, че добрите предродови грижи са основна част от предпазване от вродени проблеми.

Трябва да се знае,че доста често родови дефекти се случват дори когато майката е спазвала стриктно съветите на лекаря и се е грижила добре за себе си и за развиващия се плод. Често пъти основни причини за увреда на мозъка на плода са въздействието върху бременната на някои химикали и инфекции. Развиващият се мозък може да бъде увреден също и от тежка физическа травма или системен прием на алкохол. Тютюнопушенето на бременната често води до намаляване на родовото тегло на бебето, което се свързва пряко с ДЦП.

Употребата на наркотици, като кокаин например, пряко уврежда мозъка на плода. Инфекции като рубеола, токсоплазмоза, цитомегаловирус, СПИН водят пряко до увреждане на плода. Между 5 и 8 % от децата, тежащи по-малко от 1500 грама, развиват ДЦП. Това е 25 пъти повече отколкото при децата, тежащи повече от 2500 грама. Независимо от всичко родовият процес може да бъде травматичен за детето и травмите, причинени от него, могат в някои случаи да доведат до ДЦП.

Диагнозата ДЦП не може да бъде поставена на базата на рентгенова снимка или анализ на кръвта. Трансфонтанелната ехография, ядрено-магнитният резонанс и компютърната томография могат да открият рано някои изменения в мозъка, които могат да бъдат причина за ДЦП, но също не могат да дадат окончателно и категорично диагнозата ДЦП. Трябва да се следи за оставането в развитието на някои от уменията при детето като присягане за играчки, сядане, пълзене, прохождане, ненормалнен мускулен тонус, движения и рефлекси, както и персистирането на рефлексите на новороденото за по-продължително време.

Поставянето на окончателна диагноза ДЦП не е лесна работа, особено преди първия рожден ден на детето.
Дълги годни основно място в терапията на ДЦП бе разгърнатата рехабилитация и лечебната физкултура. Модерната медицина предлага нови големи възможности: Лазер-терапия и лазерна акупунктура при лечение на ДЦП.

Посредством специализирани схеми на лечение с Лазер-пунктурата се постига подобряване на инервацията на нервния импулс по хода на засегнатите нерви според вида на парезата. Лечението продължава няколко години под формата на курсове и задължително се съчетава с рехабилитация. Най-добри резултати се постигат, когато се диагностицира заболяването от началото на появата му, т.е. месеци след раждането и се започне веднага необходимата схема на лечение.

Всъщност за лечението на ДЦП е много по-подходящо ангажирането на специалисти, изработване на екип, тактика, стратегия и организиране на целенасочени действия, а не “еднопосочно действие заради самото действие”. Крайната цел на лечението трябва да бъде социализацията на детето с неговия моторен, говорен или когнитивен дефицит, които трябва да се контролират и подпомагат през целия му живот.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.